Случката, закоято ще ви разкажа се разиграла на 5ти август 2005та година. Денят бил, както обикновено ужасно горещ. Тъкмо по пладне старият автобус тип „Чавдар”, шофиран от супер професионалистът бай Руси Бусев, изпълнявал редовния си курс от Долна Малина до Каварна. Автобусът бил от Априлското поколение т.е. бил произведен точно през 1956та година и вече 49 години превозвал няколко поколения горномалинци. На този ден в него се возили шивачки от шивачки цех в Горна Малина, които били известни с това, че шиели безплатно за монголския национален отбор по скално катерене синя подплата за летни анцузи. Пътуването протичало нормално. Моторът на автобусът ревял с пълне глас, чалгата на Руси Бусев гърмяла още по-силно и от него, над пътя струял нажежен въздух, въобще пълна идилия. По едно време, точно на 15 километра преди Чирпан се случило нещастие. Нещо в мотора изтракало и автобусът спрял. Бай Руси измърморил любимата си псувна в такива случай, допил си бирата, скочил чевръсто на земята и след като се излюл,както той си знае на горещия асфалт захванал да търси повредата. Шофьрът търсил, побутвал кабели затягал винтове, но не можел да установи, къде е повредата. След един час работа цялата му риза била в машинно масло и мътна пот капела върху карбуратора. Точно в този миг от рейса слязал синът на шивачката Гинка Сингерова, 16-годишният Минчо Сингеров. Всъщност, младият Сингеров бил известен по-скоро като Минчо кретена от Долна Малина. Действително, той бил хм, така умствено изостанал и вероятно заради това щастливата му усмивка вече осем години не слизала от лицето. И точно когато Руси Бусев се чудил къде е повредата Минчо се провикнал: - Чичо Руси, аз знам какво се счупииии! - Бегай от тука бе, келеш! – ядосал се Руси Бусев. –Аз от 30 години го карам тоя таралясник и не знам какво му има, че ти ли ще ми знаеш? Минчо още по-ухилен заподскачал около автобуса и си тананикал: Знам какво се счупи, знам какво се счупи! Шофьорът изпсувал през зъби и започнал от начало техническия преглед. Той проверил свещите, нивото на маслото, спирачната течност, но не откривал, какво се е счупило. След още час работа пред него отново цъфнал Минчо кретена и му извикал: - Чичо Руси, аз знам какво се счупиии! Това вече разгневило шофьора и той се разкрещял: - Аз на тебе казах ли ти да се разкараш, бе идиот? На мене акъл ли ще ми даваш?!? После напсувал момчето и то се качило при майка си. След още два часа да открие каквато и да е повреда Руси Бусев рухнал психически. Той се качил при Минчо погледнал го с насмешка и му се развикал: - Кажи, бе олигофрен, нали знаеш какво се е счупило! Айде кажи какво се е счупило! Минчо го погледнал ухилено и казал: - Рейсаааааа.

СУПЕР!
Познал.